Локингът е много енергичен танцов стил и привлича вниманието със своята зрелищност. Включва много изразителни жестове, мимики и дори комедийни моменти, които често се използват за интеракция и забавление на публиката.

История на локинга

Локинг стилът се появява през 60-те години на XX в. в Лос Анджелис, САЩ, и се развива в рамките на фънк и соул музиката. Историята разказва, че стилът е създаден случайно, докато американският танцьор Дон Кембъл се опитвал да изпълни танца The Funky Chicken. Той не можел да направи движението правилно и винаги го завършвал с едно внезапно спиране и специфично „заключване“ на ръцете. Публиката го усмивала, а в отговор той просто започнал да посочва всеки един, който му се смеел. 

Постепенно новият стил се развива и добива популярност в танцовата общност както в LA, така и извън него. В периода на разцвета на стила през 70-те и 80-те години, се появяват много песни, които се превръщат в символ на локинг стила. Сред тях са Sex Machine на Джеймс Браун, Billie Jean на Майкъл Джексън, Jungle Boogie на Кool & The Gang и др.  

С времето влиянието на локинга се разпространява и в други танцови стилове, а живите му и енергични движения и до днес вдъхновяват фенове и танцьори от цял свят. 

Как се танцува локинг?

Локингът може да се танцува соло, от двама или повече танцьори. Понякога танцът съдържа комични елементи, за да се подчертае жизнерадостният му характер, а друг път – се танцува сериозно с фокус върху техниката на изпълнение. 

Локинг стилът е импровизационен по природа, но все пак съдържа набор от отличителни движения, които са неразривно свързани с него. Както стана дума, най-характерни за танца са внезапните спирания и заключвания на тялото в определени позиции, комбинирани с бързи и енергични движения. Характерни са размахванията на ръцете, сочене, хващане и въртене на шапката и др.

Осемте основни елемента на танца са Muscleman (Up Lock), Points, Locks, Double Locks, Wrist rolls (въртене на китките), 5s, Pacing, Backclap.

Много танцьори променят типичните движения или ги смесват с други според своя собствен усет, като създават свои собствени вариации. По-популярни такива днес са Leo walks, Scooby Doo, Scubot, Stop and Go, Which a way, Skeeter Rabbit и Scooby walk.

През 70-те години локингът е бил доста разпилян и груб танц, но с развитието и добавянето на нови движения, стилът става много по-прецизен и елегантен. Съвременните танцьори продължават да влагат свой собствен стил в танца, което променя естетиката му и позволява на другите да се вдъхновяват, да се учат един от друг и да доразвиват стила.  

Искаш ли да се научиш да танцуваш този стил? В страната има много танцови школи и клубове, в които се преподават улични танци. Потърси най-подходящото място за теб.