Роден в началото на XX в., модерният балет представлява бунтът на онези артисти, които не могат да се примирят с ограниченията на класическия танц и костюми. Всъщност, ако говорим за модерния танцов костюм, ще видим една истинска революция спрямо класическата бяла пачка и палци на балерината от епохата на романтизма. Дрехата на модерния танц е много по-освободена и направена така, че да се адаптира максимално към движението и посланието на танца. Самите движения са по-разкрепостени, неструктурирани и несъвършени от гледна точка на класическата танцова форма. 
 

Първоначално, също както и при класическия балет, модерният балет се основава на митови и легенди. В последствие започва да се превръща в израз на актуалните социални, политически, икономически и етнически проблеми, а по-късно приема и влияния от разлчни култури като напр. африканска, латинска и др. 

Днес много повече се говори за техника. Модерните танци включват техники и на класическия танц, и на модерния, и на постмодерния, без да лишават танцьорите от възможността да използват своите творчески и артистични умения, за да изразят себе си и да предадат своите емоции чрез танца.
 

За „майка“ на модерния и съвременен танц се счита родената в Сан Франциско ирландска потомка Айседора Дънкан (1877 – 1927 г.) – една изключителна жена, чиито знаменита професионална кариера и нелека житейска съдба, са послужили като вдъхновение за не един творец. Тя полага революционните основи на модерния танц, излизайки на сцената, облечена в скандално къса туника и боси крака – в пълен противовес с наложените по това време класически танцови догми. 

Сергей Дягилев, основател на легендарната руска трупа Ballets Russes, също предизвиква границите на танцовата гилдия през второто десетилетие на XX в. С премиерата на „Пролетно тайнство“ през 1913 г, той скандализира парижката публика, която приема с недоверие както новаторската хореография на Нижински, така и музиката на Игор Стравински. Това емблематично произведение започва да се приема едва в средата на века, а 100 години след първата си постановка се смята за революционно и е обект на най-различни хореографски интерпретации.  

Един от най-влиятелните хореографи в модерния балет е Джордж Баланчин, създадел на множество произведения за „Ню Йорк сити балет“. Той вярва, че балетът е царство на жената, в което мъжете са почетни гости. 

Характерно за модерния балет

Модерният балет използва основните техники на класическия балет, включително пози, скокове и въртения, но също така включва много по-естествени и освободени движения, характерни за съвременния танц. Често акцентира на емоционалната изразителност и драматургията.

Хореографиите в модерния балет са по-гъвкави и иновативни, в сравнение с класическите балетни произведения. Те могат да включват по-нестандартни форми и структура, както и комбинации от различни танцови стилове. Често се използва съвременна музика, както и експериментални музикални композиции, включително джаз, класическа, електронна музика и други жанрове.

Модерният балет играе важна роля в развитието на танцовото изкуство, като предоставя нови възможности за изразяване и креативност. Той съчетава най-доброто от класическите и съвременни техники, предлагайки на танцьорите и публиката уникално изживяване. Този стил продължава да се развива и да вдъхновява нови поколения танцьори и хореографи.