Характерни за попинг стила са т.нар. „изкривявания“, „излизания“ на определени части на тялото при движение, които създават визуално впечатление на пулсираща енергия или електрически шок. Това може да включва изкривяване на гърдите, раменете, корема, хълбоците и други части на тялото, което придава вълнообразен и нестандартен вид на движенията. Стилът е известен със своята енергия, креативност и изразителност и дава широко поле за импровизация.

Попинг се използва и като общ термин за обозначаване на група тясно свързани танцови подстилове и техники, които често се интегрират с попинга за по-голямо разнообразие. Такива са например Robot Dance, Waving и Tutting. Попингът обаче ясно се различава от брейка и локинга, с които често е бъркан. Поп танцьорите обикновено се наричат попъри.

История на попинга

Попингът се появява през 70-те години на миналия век и води своите корени от уличната култура на Калифорния. Вдъхновен е от различни влияния като фънк, соул, диско и други танцови стилове. 

През 70-те попингът започва да се развива особено бурно в Лос Анджелис. Танцьори като Boogaloo Sam и Electric Boogaloos стават известни със своите  изяви и допринасят за популяризирането на стила. Важен момент в историята на попинга е филма "Breakin'" (1984), който показва общността на танцьорите и попинг техниките.

През 80-те години попингът продължава да се развива и да влияе на хип-хоп културата. Танцьорите обогатяват стила и техниките си като добавят и нови елементи. Появяват се т. нар. „батъли“ между танцьорите (от англ. battle – битка), които стимулират още повече развитието на нови движения и комбинации. По-късно танцьорите започват да комбинират попинга с други хип-хоп стилове и създават свои уникални изразителни форми.

Днес попингът е популярен и разпознаваем стил в хип-хопа. Продължава да се развива и да влияе на съвременната танцова сцена, като вдъхновява нови поколения танцьори.

Как се танцува попинг?

Попингът е стил, който изисква уникална техника и изразителност на танцьорите. Специфичните стягания и отпускания на мускулите (наричани „pops“ или още “hits”) могат да бъдат концентрирани в различни части на тялото като ръцете (arm pops), краката (leg pops), гърдите (chest pops) или врата (neck pops). Изпълнението им варира според своя интензитет. 

Обикновено пулсациите се изпълняват на редовни интервали, съобразени с ритъма, но понякога попърът може да ги акцентира върху други елементи от музиката, или да ги изпълнява в по-бързо или по-бавно темпо. По-добрите танцьори обикновено комбинират вибрации на горната и долната част на тялото едновременно. 

За да преминават от една в друга поза, повечето попъри използват техниката, наречена „dime stopping“, което на практика означава завършване на дадено движение с рязко спиране и преминаване към нови пулсации. 

Симулирането на механични (роботизирани) движения е много характерно за попинга. Преходите между различните движения са много плавни. Долната част на тялото може да използва най-различни начини за придвижване в пространството – от основни стъпки и ходове, до по-сложни, противопоставящи се на гравитацията „плаващи“ придвижвания. За разлика от брейка, ориентиран основно към движения на пода, попингът се танцува почти изцяло в изправено положение.  

Изразителността на танцьорите също е много важен елемент в попинга. Често те разказват цели истории чрез своите движения и израз на лицето. Попингът е силно индивидуален стил и насърчава творческата свобода и импровизация.

Ако този стил те привлича, потърси къде можеш да се научиш да го танцуваш.