История на самба
Танцът самба има вековна история, изпъстрена с любопитни факти и моменти от своето развитие. Както музиката, така и танцът съществуват в множество форми и вариации – от жизнени карнавални изпълнения до релаксиращи китарни съпроводи и бавни варианти.
Родината на танца е Бразилия, а историята му започва през далечния XVI в., с португалското акостиране на източното крайбрежие на Южна Америка, което те наричат „Януарската река“ (Rio de Janeiro). Колонията просперира, а роби от Югозападна Африка се внасят постоянно, за да работят на плантациите в местността Bahia – днес Бразилия.
За поклонниците на афро-бразилската религия Candomble "самба" означава "моля се, призовавам духа в мен". Ритуалите, използвани за призоваване на божества и духове, са съпровождани от специфични мелодии, които постепенно започват да се сливат с латино музиката. И до днес Candomble съществува и независимо от изминалото време, запазва своите ритми, които оказват най-силно въздействие върху изграждането на Самба като уникален жанр музика.
Танците на заселените и новопристигащи роби са смятани от европейците за греховни и властите на различни места се опитват да спрат практикуването им. Въпреки това много от тях се радват на завидна слава както сред цветнокожите, така и сред представителите на бялата раса.
През 30-те години на XIX в. се създава комбиниран танц, обединяващ преплетените фигури на танците на робите и специфичните движения на тялото, характерни за местния танц Лунду. Този танц бива усъвършенстван и започва да се изпълнява и в затворен (европейски) хват. Танцът допада на местното висше общество и започва да се разпространява под името Zemba Queca, а по-късно – Масемба.
В началото на XX в., Масемба е комбиниран с друг бразилски танц, наречен Машише, и се разпространява в САЩ и Европа. Този танц е описан като подобен на Полка под звуците на кубинска Хабанера. В съвременната Самба все още съществува стъпка, носеща името Машише.
През 1928 г. в Рио отваря врати и първият самба клуб. Издадена е и книга с инструкции за изпълнение на танца. През 30-те години в Англия и САЩ се появява форма на Самба, наричана Кариока. Благодарение на актьори като Фред Астер, Джинджър Роджърс, а по-късно и на Кармен Миранда, този стил добива голяма популярност. През 60-те бум в САЩ прави стилът Боса Нова (нова вълна) с песента "The Girl From Ipanema".
През 1956 г. Пиер Лавел оформя и спортния вариант на танца. С цел да добие състезателен характер, танцът се изменя значително, но все пак запазва елементи от оригиналната бразилска Самба. На турнири по латиноамерикански танци за аматьори Самба се изпълнява като първи танц в състезателната програма, а професионалистите го изпълняват като втори.
Както видяхме, самба е танц преминал вековна история и развитие, и днес тя не е просто един вид танц, който може да се дефинира в няколко реда. Самба може да се танцува соло, с партньор, в по-бавно или по-бързо темпо.
Независимо кой стил ще ти допадне, танцът самба е отличен начин да бъдеш активен и да общуваш. Практикуването му зарежда с енергия, тонизира тялото и подобрява издръжливостта.
Наричат добрите самба танцьори sambistas. Ти готов ли си да станеш такъв?
Основен източник на информация към този текст е сайтът dancehistory.trueillusion.bg. Сърдечна благодарност към неговия автор Радослав Станчев за готовността му да предостави информацията за ползване и обработка.