Северняшката фолклорна област заема почти цялата северна част на България, с изключение на Добруджа. Тя граничи на север с р. Дунав, на юг – със северните склонове на Стара планина, на запад – с границата ни със Сърбия и на изток със земите на Добруджа.
Основен белег на северняшките танци са лекотата и широтата, с която се изпълняват, както и множеството подскоци. Оттук произлизат някои от най-популярните и обичани български народни хорá като Дайчово, Еленино, Ганкино, Дунавско, Чичово, Пайдушко и много други.
Макар и с общи стилови белези, северняшките танци също могат да се разделят на подобласти с определени характерни особености – танци от Северозападна България (от р. Тимок до р. Искър) и танци от Средна северна България (от р. Искър до р. Янтра). В последната танците също имат своите характерни белези съответно в Дунавската равнина, в Предбалкана и в Балкана.
За танците от Северозападна България например много характерни са ситностъпковите хора в размер 2⁄4. Десетки хора носят името Ситната, Ситното, Ситница, Ситно и много други, в които хорото започва спокойно, постепенно се забързва и „заситня“, а след това отново се връща към спокойните и по-широки движения. Характерно е и т.нар. „натришане“, при което ритмично пружинират краката и ръцете, Танците тук се изпълняват с голямата лекота.
В просторната Дунавската равнина съвсем естествено и танците се играят много широко и волно. Такива са движенията както на краката, така и на ръцете. Тук много разпространени са пайдушките, дайчови, ганкини и ръченични хорá. Оттук са още Елениното, Чуш Мерджан, Черкезка и др. В Предбалкана танците също са много волни, буйни и скокливи. В Балкана пък, където географските условия са по-специфични, хорáта се изпълняват пó на място, но с по-разнообразни и сложни движения. В тази част на северняшката област се срещат и елементи на тракийските танци, поради което специалистите я определят като преходна между двете области.
Благодарение на своята динамика и настроение, което носят, както и на факта, че са сравнително по-лесни за усвояване, северняшките хорá са сред най-популярните и практикувани от любителите на народните танци. Начинаещите танцьори почти винаги започват с изучаването основно на северняшки хорá. Това е така, защото много от тях се състоят предимно от по-прости, основни за българските танци движения и са чудесна база за бъдещо надграждане и усложняване на уменията. Красотата на много от северняшките хорá се крие именно в тази простота на танцовите движения, а също и в ролята на волно разлюлените ръце.