Шопската фолклорна област, наричана още Шоплук, е територия заемаща средните части на Западна България. Включва земите от западната ни граница до долното течение на р. Искър на изток, от Ботевградско на север до Осогово и Рила на юг. В етнографско отношение, областта е разглеждана от изследователите в много по-широк смисъл. Така териториите й достигат Видинско, Врачанско, Берковско и дори Ломско на север, и Източна Македония на запад. За обособяване характерните особености на танците обаче, специалистите се фокусират върху смятаните за средища на шопите райони, а именно Софийско, Самоковско, Брезнишко, Радомирско, Кюстендилско и Трънско. 

Характерно за Шопските танци

Танците на шопите са много разнообразни и богати на танцови движения. Много от тях са изключително динамични, бързи и темпераментни. Сред най-често срещаните движения в шопските хорсá са т.нар. „шопска“, „граовка“, „ръченична“ и др. Те се изпълняват със специфични отлики от останалите области. Всички движения са наситени с дълбока вътрешна динамика и настроение, с пружиниране, с акценти както нагоре в устрем към откъсване от земята, така и надолу към нея. 

Една от емблемите на българската народна хореография, разкриваща красотата и богатството на шопските танци, е произведението "Шопска сюита" на хореографа и съосновател на Държавния ансамбъл “Филип Кутев” Маргарита Дикова. Насладете й се в изпълнение на танцьорите от ансамбъла от 2008 г.   

Въпреки общите си черти, танците в отделните части на шопската област имат известни отлики, поради което се обособяват в отделни подобласти. Един от подходите при подялба е на шопски хорá от Софийски, Брезнишко-Пернишки, Тръснки, Кюстендилски, Годечки, Самоковски и Ихтимански район като преходен към Тракия. 

Така например, много характерна за Ихтиманско е Копаницата, а Граовското хоро е емблематично за Пернишко. Самоковското хоро в 9/8 тактов размер е едно от най-често танцуваните по сватби и тържества днес. Характерни за Кюстендилския край са Ръченицата и Копчето, а за Годечко – Дилмано, Дилберо, Петрунино хоро, Йове и др. В Софийско най-познато е Четворното хоро в 7/8 тактов размер. 

Едно от най-популярните шопски хорá, което можете да срещнете в десетки варианти, е воденото хоро „За пояс“ в 2/4 тактов размер. Наричат го още Селско, Ситно, Търчано, Шопско за пояс и много други. Жените често го играят на песен, която те самите изпълняват, и тогава хорото носи името на песента. Хорото може да е кръстено и на конкретното населено място, в което носи своя характерна особеност.

Мъжките шопски хорá, особено тези „на лесá“, са най-разнообразни. Те се срещат в различни тактови размери и са много сложни, бързи и темпераментни.