Тракия е една от най-обширните фолклорни области на България. Тя заема територия от Рила и Ихтиманска Средна гора на запад до Черно море на изток, от Средна и Източна Стара планина на север до Пирин, Родопите и държавната ни граница на юг.

Родопският масив също се включва в географските граници на областта, но тъй като културата, битът и етническият състав на населението там се различават значително, той се е обособил в отделна етнографска област – Родопската. Странджа е част от Тракийската област, но поради характерните си особености, също много често е отделяна от изследоватлите като самостоятелна област – Странджанска фолклорна област.

Тракия носи огромно фолклорно богатство - както по отношение на традициите и обичаите, така и на костюмите в различните краища на областта, на музикалното разнообразие и съответно на танците и игрите на тракийците.   

Характерно за тракийските танци

В тракийските танци често се редуват умерено с по-бързо темпо. Играта е в леко приклекнало положение с много пружинирания и акценти, насочени предимно надолу към земята.

Ръцете също взимат голямо участие в тракийските танци – нежни и пластични при тракийката, те често пресъздават битови действия като месене, точене и др. Ръцете на тракиеца пък излъчват сила и достойнство, и много често изпълняват сложни пляскания по тялото, бедрата и глезените. 

Характерни танцови движения в тракийските танци са „ход“ в различни посоки, „хлопка“ „тракийка“, „дробинка“, „набиване“, „причукване“, както и особено популярното „трополи“, което се играе основно от мъжете. То се изпълнява стегнато и ритмично и се среща в различни варианти из Тракия – единично, двойно и дори тройно.

Когато тракиецът „трополи“, той сякаш разговаря със земята... „Трополи“ е спойката и здравата връзка между отделните елементи и движения в тракийските танци.“

Красимир Петров, Български народни танци от Тракия, изд.“ Просвета“, София, 1995 г.

Насладете се на една от емблематичните творби на хореографа Тодор Бекирски - “Мъже от Тракия” в изпълнение на Ансамбъл “Пирин” - Благоевград. Този танц въплъщава цялата красота, енергия и самобитност на мъжкия тракийски танц. 

В Тракия се срещат както изцяло мъжки и женски, така и смесени хорá. Много разпространени тук са смесените прави хорá в размер 2⁄4, които се играят предимно водено от най-уважавания в селото мъж. Женските хорá много често се играят на песен, която самите хороигралки изпълняват. За разлика от мъжа, тракийката съхранява традиционните форми на танца без да ги усложнява, играе умерено, кротко и с достойнство. Мъжките хорá пък са много разнообразни и богати на танцови движения. Едно от най-красивите и обичани сред тях е хорото Трите пъти. То може да се играе и смесено, но истинската красота на танца се разкрива в изпълнението му само то мъже. 

В следващото видео можете да видите сценична интерпретация на тракийски хора на мегдан - постановка на хореографа Кирил Дженев по музика на Тодор Пращаков. Изпълнението е на танцьорите от Ансамбъл “Тракия” - гр. Пловдив. 

Тракия е една от богатите на тактови размери фолклорна област. Тук разпространени са както правите хорá в 2/4, така и кривите в 11/16, още наричани копаници, които са характерни най-вече за Пазарджишкия край. Срещат се и хорá в смесени тактови размери като Бучимиш, Седи Донка и др.