Ръченицата е един от най-разпространените български народни танци. В Северна България тя има свой отличителен стил и се среща в много варианти — игра „по самé“, надиграване или хоро под различни наименования, но винаги в типичния 7/8, който броим като „раз-два-триии“.
 

Бранковската ръченица е характерна за Северозападна България. Името ѝ вероятно произлиза от село Бранковци (община Грамада, област Видин), макар различните варианти, познати днес, да подсказват, че танцът се е играл и в околните населени места.

Как се играе Бранковска ръченица

В своята книга „Българския народни танци от Северозападна и Средна Северна България“ Красимир Петров описва Бранкоска ръченица от с. Раковица. Тя се играе само от мъже, но не като надиграване, а във вид на хоро. Играчите се залавят за длани, а най-умелите от време на време се отделят и танцуват самостоятелно, показвайки майсторлъка си без да се надиграват. 

Това хоро е сложно и се състои от над 10 движения, комбинирани в няколко фигури. Акцентите са ясно изразени на първото тактово време. Характерна е ръченичната стъпка, която започва от пета. Играта е много пъргава, а стъпките – ситни и отчетливи. Ръцете също се движат почти непрекъснато, което допринася още повече за красотата на хорото.