Буги вуги
Буги вуги е наименование на музикален и танцов стил, достигнал пика на своята популярност в средата на миналия век. Музиката води своите корени от блуса в края на XIX в. Характерна е с буйния, енергичен и заразителен ритъм, най-често с пианото в главната роля. Танцът Буги вуги се развива на по-късен етап, като е силно повлиян от суинг танците линди хоп и Джитербъг. В крайна сметка се превръща в истинска танцова сензация на своето време.
leading-image
Държава
САЩ
Кога възниква
50-те години на XX в.
Вид танц
По двойки
Участници
мъж и жена
Тактов размер
4/4
Темпо
Умерено до много бързо
Удари в минута
114-232
Как се брои
"раз-два-три-четири"
Други имена
Рокендрол

История на Буги вуги

Произходът на музикалния стил Буги вуги може да се проследи назад до към осмото десетилетие на XIX в., когато е доста популярен сред афроамерикансакта общност на Южен Тексас. Свързван е най-вече с питейни заведения и домашни партита, като по това време е наричан Fast Western, Fast Texas или дори Barrelhouse. Последното реферира към евтините салони, в които се свирело и където бирата била наливана от бъчви (barrels). 


Съществуват интересни теории за произхода на името Буги вуги, като една от тях е, че произлиза от африканските Boog, Booga – „удрям“ (напр. барабан) и Boogi – “танцувам”. Друга теория предполага, че името идва от Mbuki mvuki със значение „да захвърлиш дрехите и да танцуваш“. 

Трета версия залага на предположението, че Буги вуги е просто повторение на думата Boogie. В началото на XX в. в Америка тази дума се използва в смисъл на „парти под наем“ (където е звучал и музикалният стил), а едновременно с това има известна сексуална препратка.

 

В допълнение, дали е съвпадение, че британската дума „Bogie“ реферира към колелата на локомотива? Можем да кажем, че железниците са изиграли доста важна роля в историята на музикалния стил – както по отношение на самото му звучене (безмилостно енергичния ритъм), така и на новите възможности за пътуване, които позволявали на музикантите да разпространяват стила. Без значение, бавно, но сигурно, музиката добивала все по-голяма популярност в градовете на Тексас и отвъд.

 

Първият, който превръща буги вуги в история е Кларънс Смит със своя хит Pine Top’s Boogie Woogie от 1928 г. Десет години по-късно, след като Биг Джо Търнър, Албърт Амънс, Пит Джонсън и Мийд Луис свирят в Карнеги хол в Ню Йорк, буги вуги е вече навсякъде и всеки голям оркестър инкорпорира стила в репертоара си.

 

Буги вуги продължава да вълнува сърцата на цялата нация до края на 40-те години на XX в., когато започва да еволюира към ритъм енд блус и други стилове, и в крайна сметка се превъплъщава в Рок-енд-рол.

Танцът Буги вуги

Въпреки че музиката се заражда в края на по-миналия век и достига върха на своята слава между 20-те и 40-те години на XX в., танцът Буги вуги се появява малко по-късно. Той е повлиян от танците, които се танцуват на Rock’n’roll музиката през 50-те години. Затова и тогава е бил известен просто като Рокендрол, а името Буги вуги се използва предимно в Европа.

 

Европа обаче не е толкова запалена по свободния и импровизиран характер на танца, поради което го стандартизира. Създава правила и структура, към която танцът да се придържа. Буги вуги започва да се танцува състезателно. През 1974 г. е проведено първото международно състезание между Франция, Италия, Германия и Швейцария. Десет години по-късно е създадена и Световната рокендрол конфедерация.

 

Говори се, че именно конфедерацията е дала на танца името буги вуги. От една страна Акробатичен рокендрол вече е съществувало като наименование на друг стил, а от друга – буги вуги е препратка към корените и наследството на музиката, на която често се изпълнява танца. 


Днес буги вуги е изключително популярен социален и състезателен танц, който въпреки че е неразривно свързан със суинг танците от 30-те и 40-те години на XX в., е развил отчетлива европейска идентичност. Най-сходният танц в САЩ е т.нар. East Coast Swing, който също е стандартизирана интерпретация на суинг танците от този период.

Как се танцува Буги вуги

Буги Вуги е в тактов размер 4⁄4. Макар да има славата на един от най-живите и енергични танци, той може да се танцува както бързо – 45-52 такта в минута, така и по-бавно – 28-32 такта в минута. Танцува се с партньор и въпреки че е импровизиран, има ясна структура, техника и стъпки, вдъхновени от линди хоп и други суинг танци.


Много важен за танца е принципът на водене и следване. Този, който води, определя всички движения, а следващият трябва да ги интерпретира. Гораната част на тялото е приведена напред, коленете са меки и присвити и пружинират през цялото време. Танцува се предимно върху възглавничките на стъпалата. Основните стъпки са различни, но се изпълняват на шест бройки и се състоят от бързи, резки движения. Танцът може да включва атрактивни импровизации и акробатични движения. 

Ето и някои по-известни музикални произведения, на които се танцува буги вуги:

Boogie Woogie man

Boogie Woogie maxixe

Screaming the boogie

Yancey Stomp

Cleo's Boogie

 

Готов ли си да намериш най-близката до теб школа по танци, в която се изучава стила буги вуги, и да се впуснеш в главозамайващия му ритъм? 

Други суинг танци