Черкезите са кавказки народи от групата на адигейците, произхождащи от Северозападeн Кавказ. След Руско-Кавказката война и последвалите масови депортации големи черкезки общности намират убежище в Османската империя. В българските земи те са заселвани главно във Видинско, Врачанско, Монтанско, Плевенско, Шуменско, Добричко и по Черноморието — около Бургас и Варна. Част от тях създават собствени села, други се установяват във вече съществуващи такива. След Освобождението много черкези напускат страната, но присъствието им оставя отпечатък в местната култура, за което свидетелства и Черкезкото хоро.

Как се играе Черкезко хоро

Разпространено в различни селища, Черкезкото хоро може да се срещне в различни варианти като движения и структура. Може да се играе смесено от мъже и жени или разделно, като водено хоро или хоро „на леса“. Участниците могат да се залавят за длани, за пояс или дори в хват „задна плетеница“.

Характерна за Черкезките хорá е леката и освободена игра в леко приклекнало положение, с пружиниращи движения, много подскоци и прескоци, както и набивания с пета. Акцентите могат да попадат на различно тактово време в зависимост от варианта.

Тактовият размер на хорото е 9/8 с четвърти дълъг дял. Един такт да се брои „раз-два-раз-два-раз-два-раз-два-три“ или по-опростено – „раз-два-три-четири“, но по-бавно в сравнение с Дайчовото (9/16). 

Разпространен вариант на Черкезкото хоро се състои от четири такта, като повечето акценти са насочени надолу към земята. Макар да се играе в умерено темпо, хорото е живо и много енергично. Вижте го в изпълнение на професиоални танцьори. 

Ако искаш да научиш и други варианти на Черкезкото хоро, потърси най-близката до теб танцова школа и, както се казва, “скачай в цървулите”.