Чуш мерджан е едно от онези български хорá с любопитно и необичайно име, за което нямаме точно обяснение. Според речника „мерджан“ е дума от турски произход и означава „корал“, „наниз от корали“ или „гердан“. „Чуш“ пък е повик към магаре, използван от стопанина, когато иска да го подкара да върви – подобно на „дий“. Можем само да гадаем какво точно е значението на „Чуш мерджан“, но то е също толкова очарователно и оригинално, колкото и самото хоро.

Как се играе Чуш мерджан

Хорото се играе водено от мъже и жени, които се залавят за длани. Ръцете се люлеят свободно напред и назад, което придава характерната му красота. За начинаещите координацията между движенията на ръцете и стъпките може да се окаже предизвикателство.

За разлика от повечето северняшки хорá, Чуш мерджан започва с леко придвижване вляво. Друга особеност е неравномерната му структура – то е изградено от 13 такта (2⁄4), поради което музикалната и танцовата фраза никога не съвпадат.
 

Въпреки множеството подскоци и прескоци, акцентите в хорото са насочени надолу към земята. Корпусът често се накланя напред към работещия крак. На пръв поглед комбинацията изглежда проста, но съчетаването на движенията на ръцете, смяната на посоките, участието на корпуса и живата динамика правят Чуш мерджан едно изключително красиво и оригинално хоро.

Ето описание на хорото стъпка по стъпка:

Чуш мерджан може да се срещне и в други варианти из Северна България. Ето например вариант от Ловешко “на лесá” за пояс, заснет през 1991 г. на събора в Копривщица. Тук единствената видима прилика с гореописания вариант е силно изразеното навеждане на корпуса напред. 

Подобно хоро в Ловешко се среща и с името Мерджановата. То също се играе смесено от мъже и жени в седем такта, съставени предимно от приситвания и прибежки. Хорото се играе в леко приклекнало положение и с пружинки на всяко тактово време – както с краката, така и с ръцете. Акцентите в него са предимно надолу към земята.