История на фокстрот

Фокстротът се заражда през лятото на 1914 г. в Нюйоркския театър, където по това време вариететният изпълнител Артър Керингфорд с артистичен псевдоним Хари Фокс, изнася своите представления. 

Според една от легендите за произхода на танца, той все не успявал да си намери партньорка, която да изтанцува сложния танц Two Step. За да опрости танца, той решава да добави две стъпки (леки пристъпвания), които наподобяват клатушкане и се отброяват на по-бавно темпо. Така се ражда отброяването "бавно-бавно-бързо-бързо". Като част от своето представление, на слизане надолу по стълбите Хари Фокс изпълнява потропващите стъпки под съпровода на рагтайм музика, а танцът става популярен като Fox's Trot (потропването на Фокс). 

 
През годините все повече танцьори включват фокстрот в своите програми, като начин да демострират таланта си. Скоро и елитът на танцовия свят започва да възприема необичайния стил и движения на новия танц.

В ранните си дни Фокстрот изобщо не е така спокоен и няма нищо общо със съвременното "slow-quick-quick" отброяване. По-скоро прилича именно на ход,  тръс (trot). Танцьорите изпълняват четири бавни стъпки, като леко приклякат, след което осем бързи с леко издигане, и всичко това става в кръг. Стъпките се редуват с лице по линия на танца и с ход "назад". Танцът включва подскоци (hops) и ритания (kicks).

Впоследствие специалистите дефинират и основното движение на танца – бавен ход, при който една стъпка се изпълнява за две бройки, и тръс/ бягане, при което една стъпка се изпълнява за една бройка. Тази комбинация доставя на танцуващите още по-голямо удоволствие от танците, които имат само бавни или само бързи стъпки. 

В Европа Фокстрот достига върха на своята популярност през 20-те години на XX в., благодарение на двамата талантливи американци Върнън и Ирен Касъл, които развиват и усъвършенстват стила и грациозността на този танц. Артър Мъри пък въвежда в танца хват, близък до този на тангото.

Как се танцува фокстрот

В контекста на състезателните стандартни танци Фокстрот е бил наричан Slow Foxtrot (бавен фокстрот) или Slowfox (слоуфокс). Тези имена се използват и днес, за да се отличава състезателният вид танц от останалите съществуващи форми на фокстрот. Танцът е в 4⁄4 тактов размер, където един такт се отброява равномерно „раз-два-три-четири“. Темпото е умерено – 28-30 такта в минута.

В танца има такова голямо разнообразие от стъпки и фигури, каквото може би няма в никой друг танц и това със сигурност го прави един от най-трудните за научаване и изпълнение. Затова той не се изпълнява от танцьори клас E и D. На състезания се танцува четвърти след виенски валс.

Днес има десетки клубове и школи, в които се изучава фокстрот наред с другите бални танци. Окрий най-подходящото място за теб като използваш търсачката.

Основен източник на информация към този текст е сайтът dancehistory.trueillusion.bg. Сърдечна благодарност към неговия автор Радослав Станчев за готовността му да предостави информацията за ползване и обработка.