Граовско хоро
Граовското хоро е много популярно и красиво българско народно хоро от Шопската фолклорна област. То е хракатерно за т.нар. Граовски регион – историко-географска и етнографска област, която обхваща градовете Брезник, Перник, Радомир и прилежащите им по-малки населени места. В тях Граовското хоро може да се срещне в различни варианти, но всички те имат еднаква основа, неповторим стил и оригиналност.
Област
Шопска
Район
Брезнишки, Пернишки
Тактов размер
2/4
Удължен дял
няма
Как се брои
"раз-и-два-и"
Темпо
Умерено до бързо
Участници
мъже и жени
Хват
За пояс

Граовските хорá са едни от най-впечатляващите и красиви народни хорá от Шоплука. Те се играят в характерен 2⁄4 тактов размер – първоначално в умерено, а след това и в бързо до много бързо темпо. Граовските хорá са колкото красиви, толкова и сложни, трудни за усвояване от по-начинаещите танцьори, изискват опит, добра координация, пъргавина и чувство за ритъм. 


Един от най-изтъкнатите танцьори, хореографи и познавачи на шопския фолклор Ради Радев, цитира в едно телевизионно предаване свой колега, който казва: 


„Шопските хорá, това са овчето кисело мляко на България. Но каймака на овчето кисело мляко – това са Граовските хорá.“


И наистина Граовското е едно от онези хорá, които носят неповторим заряд и наслада, както за танцуващите, така и за наблюдаващите хорото. В изпълнение на майстори танцьори то ни кара да настръхнем и да изпитаме истинска гордост и възхищение от фолклорното ни танцово наследство. 

Как се играе Граовско хоро

Граовското хоро е мегданско хоро. Играе се смесено от мъже и жени, които се залавят помежду си за пояс, най-често в полукръг. Хороигралците са приклекнали през цялото време и изпълняват движенията с характерното „натрисане“. Това представлява много интензивно трептене на раменете, предизвикано от резките и отсечени движения на краката. Хорото може да се изпълни в различни варианти и фигури, които се сменят по команда на хороводеца. 


Първоначално Граовското се заиграва в умерено темпо. Стъпките са по-бавни и изразителни, изпълняват се по-меко и плавно. По команда на хороводеца, музиката може да заситни и да стане много по-бърза. Тогава и движенията стават изключително буйни, сложни и бързи. Опашката започва да се навива и развива и хорото добива един изключително красив и динамичен рисунък. 


Много често Граовското се изълнява за 10 такта – 5 вдясно и 5 вляво, като цялото хоро се придвижва надясно. Почти винаги започва с характерното движение, наречено „граовка“, която най-често се изпълнява за два такта назад-вдясно по хорото. Други характерни за Граовското хоро движения са „приситване“, „спусък“, „натрисане“, „лъжи“, „зáложи“ и др. Един от най-разпространените варианти на Граовско хоро днес е следният:

Други типични граовски хорá са Дивотинско, Вискярско, Бучинско, Кладнишко, Витановско, Кошаревско, Садовишко, Темелково, Бера и др. Ако искаш да ги научиш, най-добре посети някоя танцова школа, в която ще ти покажат и тънкостите при изпълнение на описаните стъпки. В следващото видео може да се насладиш на вариант на Граовско хоро, изпълнено от танцьорите на ансамбъл "Филип Кутев". 

Други популярни шопски хорá