Характерен за Грънчарското хоро е сложният тактов размер, в който се играе – 9⁄16. В този размер е и друго много популярно северняшко хоро – Дайчовото. Разликата между двете е в удължения дял – при Дайчовото той е четвърти, а при Грънчарското – втори. Така тактът се отброява „раз-двааа-три-четири“. Той не е много често срещан и специалистите наричат всички хорá в този тактов размер грънчарски хорá - по името на северняшкото Грънчарско хоро, познато по мелодията на хороводната песен „Продай ми, чичо грънчарино“.

„Продай ми, чичо грънчарино,
продай ми грънци, грънци, паници
грънци, паници, шарени стомни,
шарени стомни, малки гърнета.“
 

Темпото на музиката е живо, а самото хоро пъргаво, скокливо и доста трудно за усвояване.

Как се играе Грънчарско хоро

Грънчарското хоро се играе смесено от мъже и жени, които се заловят помежду си за длани. Може да се играе като хоро, в затворен или отворен кръг, витообразно като „криво“ хоро, или като хоро-лесá – в редица или полукръг. Ако участниците в хорото се заловят за пояс, сгъстени един до друг, Грънчарското хоро добива вид на лесá. 

Във вид на хоро Грънчарското се изпълнява най-често по сватби или на селското хорище, а като леса – обикновено на някое тясно място – по седенки, белянки, засевки и годявки, където малкото пространство не позволява хорото да се разгърне широко. Тогава лесата се играе с по-ситни и чевръсти стъпки. 
Като цяло стъпките на Грънчарските хорá са трудни. Един от видовете грънчарски хорá, характерен за Ломско, се състои само от три основни движения, но въпреки това не е никак лесен за усвояване. Специфичното кръговото движение с подскок, наречено „грънчарка“, напомня движението на крака при работа с грънчарското колело – типичен пример за отражението на трудовата дейност на българите в танца. Другите две движения се наричат „прибежки“ и „хлопка“. Това Грънчарско хоро се изпълнява за 12 такта.

Грънчарско хоро е известно е и в с. Брезово, Пловдивско, където се играе на хороводната песен „Ленке, ле“, но то няма характерните движения на останалите Грънчарски хорá, не е скокливо, а плавно и люлейно. Вероятно причината да се нарича Грънчарско е в характерния 9⁄16 тактов размер с втори дълъг дял, в който се играе.