Една от най-характерните особености на Йовиното хоро е специфичният тактов размер, в който се играе. Това е смесен размер, който комбинира един триделен 7⁄16 с първи дълъг дял (размерът на четворните хорá) и един петделен 11⁄16 с трети дълъг дял (размерът на ганкините хорá). Един такт на хорото се отброява така: „раззз-два-три-раз-два-триии-четири-пет“. Ако това звучи объркано, за щастие нещата не са чак толкова сложни на практика. Сложността на тактовия размер е просто една от причините хорото да е толкова красиво и оригинално.
Как се играе Йовино хоро
Йовиното хоро може да се срещне в различни варианти. Обикновено се играе смесено от мъже и жени, които се залавят помежду си за длани със спуснати до тялото ръце или за пояс. Може да се изпълнява и само от жени на песен. Темпото е умерено до бързо.
Хорото може да съдържа най-различни движения, които да се комбинират в различни танцови фигури. Основното движение на Йовино хоро е комбинация от основно движение на Четворно хоро и основно движение на Ганкино хоро.
В следващото видео може да видиш вариант на Йовино хоро, представено от професионални танцьори. Хорото започва в умерено темпо, но постепенно се забързва и достига много живо темпо и динамика. Включени са движения като лост, набиване на пета и други.
В своята книга, посветена на шопските танци, Красимир Петров описва интересен вариант на хоро „Йова“ от Годечко, което съдържа 10 танцови движения. С първото основно движение хорото се развива в кръг и серпентина, след което опашкарят го връща обратно. По даден знак всички мъже извикват „Йо-ве-е“ и изпълняват следващите няколко движения, докато хорото се развихря. Следва успокояване, при което опашкарят, който е един от най-добрите играчи, заедно с няколко майсторки жени, изпълняват последното движение и хорото започва отначало.
„Йова е типичен пример за развитие на външната форма на хорото в най-различен рисунък, подтикван от майсторството и настроението на хороводеца и опашкаря.“
Красимир Петров, „Български народни танци от Средна западна България“, изд. „Народна просвета“, София, 1990 г.