Сведенията за произхода и значението на испайче далеч не са изобилни, но вероятно в най-общ смисъл думата се е употребявала като ласкаво обръщение към млад момък, левент, юнак. Какво е общото между името на хорото и това значение на думата, можем само да предполагаме, но със сигурност, макар да се среща и в смесени варианти, хорото разкрива истинската си красота, когато е изпълнено само от мъже. 

Как се играе Испайче?

Хорото Испайче се среща в различни варианти. Както стана дума, може да се изпълнява само от мъже и тогава те се залавят помежду си за рамо. Ако пък се играе смесено, мъжете се хващат в първата част на хорото, а жените след тях, като всички се залавят за длани със свити в лактите ръце. Хорото може да се състои от бавна и по-бърза част, но темпото, което достига, е умерено бързо. 

Характерни за Испайче са движения като пружинки, чукчета и спусъци, които се изпълняват много меко и плавно. Участниците танцуват вглъбено и с изразена вътрешна сила. 

Пиринският стил се подчертава и от характерните тактови размери, които се срещат само тук. Вариантът по-горе е един от най-популярните днес, който се играе в смесен тактов размер 8⁄8 + 5⁄8 – съответно първият и третият дял от 8⁄8, както и вторият дял от 5⁄8, са удължени. Така един такт от хорото има пет дяла, три от които са удължени.

Испайче може да се играе още в 11⁄8 с първи дълъг дял („раззз-два-три-четири-пет“) или пък в смесен размер 9⁄8 + 5⁄8 („раз-два-три-четири-раз-двааа“. В последния вариант, Красимир Петров описва в своята книга „Български народни танци от Югозападна България“ интересно смесено Испаиче в 14 такта, пренесено в Петрич от бежанци от Куманово.