Костéнското се играе в различни райони на Северна България и поради това се среща в разнообразни варианти. Ударението в името пада на „е“, за разлика от често срещаното, но погрешно Кóстенско хоро. Ето какво отбелязва Борис Цонев за Костéнската права лесá от Берковско в книгата си „Български народни хора и ръченици“ (1950 г):
„Някои смятат, че наименованието й сочи и нейния произход – от с. Костенец, Ихтиманско. Ние смятаме това твърдение неоснователно, поради обстоятелството, че в Костенец тази лесá изобщо не е позната. Костéнската лесá се играе при народна инструментална музика в размера на Пайдушкото хоро - 5⁄16 .“
Според Цонев Костéнската права лесá се играе или поотделно – само от момци, моми или невести, или смесено от мъже и жени. Те се подреждат много гъсто един до друг като преплитат ръце зад гърба си (т. нар. задна лесá). За разлика от хорото, при лесата играта е почти изцяло на място – завършва там, откъдето е започнала, без водене и виене на редицата в някоя посока.
Цонев споменава и друга Костéнска лесá, наречена Четворна, чиито стъпки са съвсем различни от тези на Берковската:
„Двете лесú често се играят заедно като една лесá, която народът нарича „Килим“ – по характера на хороводните стъпки, които изплитат шарки, подобни на шарките, вплетени в килимите...“
Костенско четворно хоро от Плевенско описва и Красимир Петров в своята книга „Български народни танци от Северозападна и Средна Северна България“. Това е изцяло мъжко хоро на лесá, което той определя като едно от най-сложните в региона. То се състои от седем движения, комбинирани в три танцови фигури, които се изпълняват с изключителна лекота и силно изразена мъжественост.
В наши дни най-популярният вариант на Костéнско хоро се играе на песента „Дунаве, бели Дунаве“, най-често в изпълнение на оркестър Хари Бенд. Танцовата фраза на хорото се състои от 20 такта в умерено до много живо темпо, което винаги носи много настроение и енергия на танцуващите.
"Дунаве, бели Дунаве,
ти като течеш надолу,
ти не видя ли, Дунаве,
моето либе Никола…"