История на линди хоп

Името на стила идва от Чарлз Линдберг – американски пилот, който през 1927 г. изпълнява първия полет от Ню Йорк до Париж без междинно кацане. Така популярният по онова време „прескок“ (от англ. hop) на Линдберг над Атлантика, е приет с такъв възторг от обществеността, че става модерно да се кръщават неща на негово име. Така става и с танца, изпълняван от Джордж Сноудън и неговата партньорка по това време. Запитан от репортер за неговото име, Сноудън без да се замисли отвръща – тануваме линди хоп. Името се запазва и до днес. 

Линди хоп се развива предимно в танцовите зали на Харлем, най-известна сред които е Савой Болрум. Процъфтяването на стила там се дължи отчасти и на факта, че това е една от малкото расово интегрирани зали по това време, разполагаща с над 200 кв. м. дансинг и три сцени. 

Основата на танца е изградена върху т.нар. 6 или 8 тактов пулсиращ ритъм. Музиката е в бързо темпо – между 120 и 180 удара в минута. Характерни са камшичните движения, кикове и въртения (swing out). По-напредналите изпълняват различни падания, повдигания и скокове. 

Линди хоп е податлив на импровизация, което го прави популярен като социален, състезателен и демонстративен танц. В състезателния вариант могат да се видят изключително впечатляващи акробатични движения, които изискват високо ниво на подготовка на танцьорите. 

Като социален танц, линди хоп дава толкова повече на танцуващите го, колкото повече те взаимодействат помежду си. А с изпълването на дансинга с повече танцьори, вниманието се насочва и към останалите двойки.  

Със своето темпо и заряд, линди хоп със сигурност ще ускори пулса, ще подобри както кръвообращението, така и настроението ти. Потърси най-близкото място за суинг танци и открий своята нова страст на дансинга.