Стара приказка гласи, че „Ако можеш да ходиш, значи можеш да танцуваш меренге“. Чисто и просто танцът се състои от „ходещи стъпки“, които се изпълняват на всяка бройка от музикалния такт. Също както маршируването. Естествено – доста по-забавно.
История на меренге
Меренге е латино танц, който се развива на Карибите през XIX в. Точният му произход е обект на дискусии, но по-популярни са две от историите за това как е започнало всичко.
Едната разкава за герой на доминиканските революции, който бил ранен в крака по време на една от победните битки. Селяните го посрещнали у дома с празненства и в знак на уважение и съпричастност, всички танцували накуцвайки с единия си крак. Някои твърдят, че този военен герой бил пират с дървен десен крак, който танцувал по доминиканските плажове, а по-късно населението започнало да подражава на неговия стил.
Втората история твърди, че танцът произхожда от робите, които работели на плантациите. Понеже били оковани един за друг, те били принудени да провлачват единия си крак, под съпровода на барабанните удари.
От друга страна, думата „Merengue“ е много подобна на изписването и звученето на сладкото изкушение „Meringue“ – много подобно на захарните целувки у нас. Смята се, че танцът може да е получил името си от белтъчения десерт, заради лекия си „пухкав“ характер и заради кратките, точни и ритмични стъпки.
Счита се, че Меренге е национален танц на Доминиканската република, но той е силно повлиян от европейската и африканската култура, което не е изненадващо, предвид историята на страната.
Меренге става популярен от самото си начало, много бързо се разпространява по целия свят и става разпознаваем най-вече със своята жива музика и забавни танцови движения.
Как се танцува меренге
Меренге е танц в размер 2⁄4 и бързо темпо – 58-64 такта в минута. Танцува се с партньор в затворена позиция, като кавалерът обгръща талията на дамата с дясната си ръка, а с лявата поддържа нейната дясна ръка на нивото на очите ѝ.
Меренге се състои от две стъпки, изпълнявани на всяка бройка с леко присвити колене. Движението се продължава и от бедрата, които партньорите следва да движат в една и съща посока през целия танц. Стъпките са малки и описват странично или кръгово движение. Партньорите могат да променят позицията си като се държат за две ръце и изпълняват завъртания, без обаче да пускат ръцете си. Фигурите, които се получават при подобни движения, са изящни и сложни.
Видове меренге
Автентичното Меренге се танцува в ясен и постоянен ритъм. Танцът е прост и непринуден, липсват преувеличените движения на бедрата. Когато танцьорите движат бедрата си, те описват пълни кръгове, като същевременно горната част на тялото остава изправена. Автентичният танц меренге следва усещането на музиката и набляга на импровизацията, настроението и самото партньорство. Този фолклорен стил Меренге все още се танцува в селските части на Доминиканската република.
Меренге може да бъде открит и в света на салонните танци. За разлика от автентичния, този стил е регулиран от повече правила и има специфични стилови особености. Работата с ханша и бедрата, както при всички латино бални танци, е силно изразена. Движенията са бавни и величествени.
Може би най-популярно днес е Клубното Меренге. Подобно на автентичното в непринуденото си усещане, то се отличава от него с по-сложни движения на ръцете и освободено отношение между танцьорите. Може да се каже, че тук еротичният елемент е доста застъпен, а партньорите откровено флиртуват. Понякога могат и да се разделят, подобно на соловите ефекти в салса.
Независимо от избрания стил, меренге е винаги забавен, жизнерадостен и достъпен за всеки танц. Той ще продължи да оцелява и да се развива в света на танците с богатата си културна история, жизнерадостна природа и весела музика. Опитай своите първи стъпки.