Днес Момчиловско хоро е много разпространено сред любителите на народните танци хоро и се преподава в много от танцовите школи в страната. Вариант на хорото е популяризирано от проф. Антон Андонов – преподавател по български народни танци в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. 
Хорото е в 2/4 тактов размер и най-често се изпълнява на песента „Стига ми се момне ле навдигай“:

„Стига ми се момне ле навдигай, навдигай, 
барем да ни та познавам, познавам, 
барем да ни та познавам, познавам, 
чия си мари дощеря, дощеря. 
Барем да ни та познавам, познавам, 
чия си мари дощеря, дощеря, 
чия си мари дощеря, дощеря, 
че носиш чуждо гиздило, гиздило. 
Корпана ти е лелина, лелина, 
гришкана ти е чичина, чичина, 
кундрине ти са лескати, лескати, 
а пък отдолу разпрати, разпрати...“ 

Как се играе Момчиловско хоро

Момчиловското хоро се играе смесено от мъже и жени, които се залавят помежду си за длани. Както в повечето родопски хорá, първо се залавят мъжете за рамо, а след тях жените, като връзката между последния мъж и първата жена става чрез кърпа. 

Хорото се състои от две части от по 8 такта. Фигурите се редуват, като всяка се играе по три пъти. 

Първата част наподобява право хоро с придвижване напред-вдясно първо към центъра, а след това навън от него, което придава много красив рисунък на танца. Във втората част мъжете изпълняват някои типични за този край движения като тежки подскоци и прескоци, набиване и дълбоко приклякане, придружени с мъжествени провиквания. Жените играят по-сдържано и прибрано, като в последните два такта отвръщат на мъжете с кокетното „хи-хи-хи-хи-хи“.