Най-характерно за пайдушкото хоро е неговият специфичен неравноделен тактов размер – 5⁄8 с втори дълъг дял (или 5⁄16 според темпото). Един такт от този размер се отброява „раз-двааа“. Хорá от този тип се срещат не само в Северна България, а из цялата страна. Специалистите понякога ги наричат с общото название „Пайдушки хорá“, по името на най-популярното хоро в този тактов размер. Те носят своите специфични особености и имена в различните краища на страната, но скокливостта и лекотата в играта е характерна за повечето от тях. Макар да не достигат особено бързо темпо, пайдушките хора винаги носят много настроение на танцуващите.
Как се играе Пайдушко хоро
Пайдушкото хоро се играе най-често смесено от жени и мъже, заловени един до друг за длани. Може да се танцува в отворен или затворен кръг, както и витообразно.
Характерна за Пайдушкото хоро е неговата основна стъпка с подскок, която му придава скоклив характер. Едновременно с това, поради удължения втори дял на такта, втората стъпка е малко по-бавна и провлачена, наподобяваща накуцване. Срещат се твърдения, че името на хорото идва от славянската дума „пайдак“, което означава „куцам“.
Поради тази специфичност на стъпките, хорото не достига голяма бързина. И все пак, тъй като обикновено с него са завършвали народните хорá на хорището, темпото на музиката може да се забърза, хорото да стане по-живо, а стъпките му – по-буйни и чевръсти. Характерно е и обръщането на тялото в различни посоки – наляво, напред, надясно. Ръцете също взимат участие в пайдушкото хоро като се повдигат напред, свиват се в лактите или се полюшват напред и назад на всеки такт.
В този вариант хорото е известно като Пайдушка четворка - по броя на кръстосаните стъпки отпред, които са четири. То се изпълнява за 12 такта. Когато тактовете са 10, а кръстосаните стъпки - 3, хорото се казва Пайдушка тройка. Ето как може да изпълним Пайдушка тройка стъпка по стъпка.
В своите книги, посветени на българските народни танци, Борис Цонев разкрива богатството от наименования на пайдушкото хоро, изпълнявано в различните краища на страната. Така хорото може да бъде срещнато като Слядно или Сватбарско хоро в Тополовградско, Хороводна в Поповско, Ескийско хоро или Ескията в Габровско и Севлиевско, Три пъти в Айтос, Карнобат, Свищов и Харманли, Сурнато хоро в Ловешко, Ючата в Сливен и Ямбол, Кастронината в Тетевенско, Тодоркината в Оряховско и още много други. На места хорото се играе във вид на леса – например Бонената в Новозагорско, Костенска леса в Берковско, Торлашка леса и др.
Като основен вид български народен танц Пайдушкото е едно от първите хора, които се изучават и в повечето танцови школи. Как го играете във вашата?