Копаниците са много красиви, буйни и сложни хора, които се играят в Западна Тракия и Шоплука – най-вече Пазарджишко, Ихтиманско, Софийско. Макар чисто географски Пазарджик да попада в границите на Тракийската фолклорна област, поради което и ние я отнасяме към тази категория на сайта, немалко специалисти избягват да определят Копаницата като тракийско хоро, понеже тя значително се различава стилово от характерните за Тракия хорá като Тракийско право, Боалийско, Трите пъти и други. 

Също така, копаницата се играе в характерния за Ганкиното хоро 11⁄16 тактов размер, но значително се различава и от него – както по своя темперамент, така и по стила на игра. Наименованието на Копаниците произлиза от шопското „кóпане“, но тези хорá могат да се срещнат и под различни други имена – напр. Криво, Лудо, Кóпано, Ламба, могат да носят име на песен или на населеното място, в което се играят по специфичен начин.
 

Как се играе Пазарджишка копаница

Копаницата е много популярна из Пазарджишко. Среща се в различни варианти във Ветрен, Мало Конаре, Главиница и други селища в района. 

Пазарджишката копаница може да се изпълнява както смесено, така и само от мъже или жени, които се залавят помежду си за пояс. В миналото Копаницата с участието на жени се играела на песен, а мъжката – на инструментален съпровод, който позволява достигане на много по-бързо темпо и изпълнение на по-сложни движения. Затова най-красиви, сложни и динамични са именно мъжките копаници. Те са по-богати на танцови фигури, които се изппълняват по команда на хороводеца. 

Обикновено Пазарджишката копаница започва в умерено темпо като хорото се вие в различни форми. След това темпото се забързва и се заиграват различните танцови фигури – най-често в посока дясно-ляво, напред-назад. Характерни движения са ножички, хлопки, совалки, набивания и др. 

Ето вариант на Пазарджишка копаница, в изпълнение на професионални танцьори:

Варианти на това хоро са послужили като вдъхновение за немалко хореографи, които са го претворявали в блестящи сценични произведения. Едно от тях е танцът “Копаница” на хореографа Кирил Харалампиев по музика на проф. Кирил Стефанов. И до днес този танц остава една от емблемите не само за Ансамбъл “Пирин”, за който е специално поставен, но и за българската народна хореография като цяло.  Насладете му се.