Копаниците са много красиви, буйни и сложни хора, които се играят в Западна Тракия и Шоплука – Пазарджишко, Ихтиманско, Софийско. Макар да са в характерния за Ганкиното хоро 11⁄16 тактов размер , те се отличават значително от него - както по своя темперамент, така и по стила на игра. Наименованието им произлиза от шопското „кóпане“, но тези хорá могат да се срещнат и под различни други имена – напр. Криво, Лудо, Кóпано, Ламба, могат да носят име на песен или на населеното място, в което се играят по характерен начин. 

Как се играе Пазарджишка копаница

Копаницата е много популярна из Пазарджишко. Среща се в различни варианти във  Ветрен, Мало Конаре, Главиница и други селища в района. 

Пазарджишката копаница може да се изпълнява както смесено, така и само от мъже или жени, които се залавят помежду си за пояс. В миналото Копаницата с участието на жени се играела на песен, а мъжката – на инструментален съпровод. Това позволявало достигане на много по-бързо темпо и изпълнение на по-сложни движения. Затова най-красиви, сложни и динамични са именно мъжките копаници. Те са и по-богати на танцови фигури, които се изппълняват по команда на хороводеца. 

Обикновено Пазарджишката копаница започва в умерено темпо като хорото се вие в различни форми. След това темпото се забързва и се заиграват различните танцови фигури – най-често в посока дясно-ляво, напред-назад. Характерни движения са ножички, хлопки, совалки, набивания и др. 

Пазарджишка копаница, в изпълнение на танцьори от Ансамбъл “Филип Кутев”:

Варианти на това хоро са послужили като вдъхновение за немалко хореографи, които са го претворявали в блестящи сценични произведения. Едно от тях е танцът “Копаница” на хореографа Кирил Харалампиев по музика на проф. Кирил Стефанов. И до днес този танц си остава една от емблемите не само за Ансамбъл “Пирин”, за който е специално поставен, но и за българската народна хореография като цяло.  Насладете му се.