История на регетон
Регетон има дълбока история, която оформя начина, по който се танцува и интерпретира днес. Заражда се през 80-те години с пътуването на ямайски работници във връзка с изграждането на Панамския канал, и с постепенната адаптация на регето към испаноговорящите култури. През 90-те, силно повлиян от хип-хоп, латино и карибската музика, стилът си проправя път към клубовете на Пуерто Рико.
Като жанр, регетон интегрира влиянията на черната култура от различните латиноамерикански страни. Както подсказва и името му, той съчетава реге музика с латиноамериканска денс музика, както и хип-хоп влияния. Първоначално Регетон е известен като „ъндърграунд“ стил, заради текстовете, свързани с бедност, насилие, наркотици и секс. В продължение на години пуерториканската полиция конфискува касети с регетон от музикалните магазини, но въпреки това тя продължава да се разпространява и добива популярност и сред международна публика.
С нарастване на популярността на регетон, феноменът, наречен „blanqueamiento“ (в превод „избелване“), започва да отдалечава регетона от неговата чернокожа културна идентичност. Този преход може лесно да се проследи като се сравнят текстовете и музиката на по-стария регетон, с това, което излиза в по-ново време.
Сред популярните регетон изпълнители на XXI в. са Айви Куин (позната като кралицата на регетона), Деди Янки, Дон Омар, Малума и др.
Как се танцува регетон
Регетон може да се танцува със и без партньор. В школите често се преподават хореографии, но като цяло танцът е импровизиран. Стилът е прост и лесен за усвояване, като напомня на този във филма „Мръсни танци“, но с карибски привкус.
Регетонът е секси и страстен танц, което го прави много популярен в нощните клубове и особено тези в Пуерто Рико. Класическо регетон движение е т.нар. perreo, което означва „кученце“ и носи изцяло сексуален смисъл. При него мъжът застава зад жената и двамата търкат бедра и рамене едни в други в такт с музиката.
Ако искаш да танцуваш този стил, посети някоя от школите с преподаване на регетон.