Русалско хоро
Русалското хоро носи своето име от старобългарската дума русалия. В славянската митология това поверие се свързва и с приказните морски женски същества – русалките. Изобщо хорото е свързано със старите езически поверия за баянията над неизлечимо болния, покосен от самодивска (русалска) болест, за когото русалците играели русалско хоро, придружено от заклинания и баяния.
Област
Северна България
Вид танц
Групов
Участници
мъже

Вярва се, че освен изцеление, русалците носят след себе си и плодородие – там, откъдето минат, дърветата разцъфтяват, нивите дават обилен плод, а „самодивска“ болест вече не сполетява селото. 

 

Русалското хоро се играе в Русалска неделя – седмицата след Спасовден, когато жените не извършват никаква домакинска работа, защото вярват, че ако работят, ще предизвикат русалиите да им причинят болести и нещастие. Хорото е било разпространено на няколко места в Северна България, като по някои движения и начина на игра то наподобява Калушарското хоро, което се играе в Румъния. 

 

Участниците в хорото – русалци, са млади и буйни мъже и момци, обикновено три, пет, седем или девет, водени от виден хороводец, който ги посвещава в тайната на лечебната сила на хорото. Те се заклеват да пазят тайната, тъй като, ако тя бъде разкрита, нещастие ще сполети русалеца и неговото семейство. 

 

Русалците носят на калпаците си венци от чудни лечебни билки, а на цървулите си – звънци и дрънкалки. В ръце държат дълги овчарски сопи, обковани с остри железа, а хороводецът носи и русалското знаме. 

Снимка: www.srednogorskibagri.com

Когато играят за изцелението на болен, русалците изричат мистични заклинания и ръсят болния с „неначената“ вода. Хорото се повежда от най-стария русалец и се играе в кръг – първоначално бавно и леко, като постепенно се усилва, докато в един момент не се разтвори в право сгъстено хоро, под командата на хороводеца. Играчите се опират гръб в гръб и започват да движат телата си. След това отново заиграват кръгово, като ограждат болния, поставен да лежи на черга в средата. Тогава хороводецът спира хорото и всички се впускат към болния и го подхвърлят с чергата нагоре. Пръскат го с водата с билки, водачът му дава да сръбне от същата течност, приготвена с оцет и чесън, натрива го с нея по крайниците и челото, духва във всички посоки, за да изгони русалиите, които са го разболели и дава знак за ново начало на хорото. Играчите прескачат на три пъти болния, играят около гърнето, след това около хороводеца, а той им дава да отпият от питието с билки, оцет и чесън, поръсва тях и болния отново с неначената вода и изрича разни заклинания. 


След това започва буйното русалско хоро със силни удари и подскачания, като накрая водачът дава знак и гърнето да бъде счупено от най-стария русалец. Обикновено при това хоро някои от играчите припадат. Вярва се, че ако никой от тях не припадне, болният няма да бъде излекуван. Около припадналите също се заиграва русалско хоро от останалите. 

Други обичайни танци