Нюйоркският стил се появява през 60-те години, когато латиноамериканската музика, и особено салсата, започва да печели популярност в Ню Йорк. Вдъхновен е от различни музикални влияния, като кубински сон, пуерториканско мамбо и други.

Изпълнители като краля на мамбото Еди Торес са допринесли значително за развитието и популяризирането на нюйорсксия стил, особено през 70-те и 80-те години, когато се стандартизат движенията и техниките. Ето защо този стил салса е популярен още като стилът на Еди Торес.

Също както и L.A. Style и NY Style се танцува линейно – тоест, двойката изпълнява движенията в линия напред и назад, като партньорите разменят местата си динамично. За разлика от дргите стилове обаче, нюйоркската салса започва на втория дял от такта, поради което е позната още като „салса на „две“ (salsa on two).

Какво означава това? Ако обикновено стъпваме на „едно“, „две“ и „три“ от такта, а на „четири“ правим пауза (също както и съответно на „пет“, „шест“, „седем“ и „осем“), то в Ню Йорк стайл паузата е на „едно“ и на „пет“, след което стъпваме на следващите три бройки. Това създава един съвършено различен облик на танца и го прави още по-вълнуващ.