Така нареченото Самоковско хоро е едно от най-популярните български народни хорá, което се играе в цяла България и се среща под най-различни имена. Наричат го още Сватбарско, Право, Широка девятка и други. Днес може би е най-познато като Бяла роза.
Характерен за Самоковското хоро е неравноделния тактов размер – 9⁄8 с четвърти дълъг дял. Поради това, някои специалисти го наричат Широка девятка – широка, защото е в по-бавно темпо, в сравнение с Дайчовото хоро в 9⁄16. Други хорá в този размер са Варненското, Черкезкото, Сворнатото, Айдаровото и др.
Интересно наименование на хорото е Търчи, търчи, върни се. Това име се дължи на факта, че хорото се състои от три такта, първите два от които се движат напред-вдясно по хорото, а третият се връща вляво.
Сватбарско хоро го наричат, защото неизменно се играе на сватби. Според днешната традиция, това е хорото, което булката трябва да поведе. На места, въпреки неравноделния такт, наричат хорото Правото. Изобщо, може да го срещнете под всякакви наименования, но едва ли ще го сбъркате като хороводни стъпки.
Как се играе Самоковско хоро
Самоковското хоро се играе смесено от мъже и жени или по-рядко първо се хващат мъжете, а след това жените. Участниците се залавят за длани, като те може да са свити в лактите при жените. Хорото може да се играе право, вито, в полукръг или в сключен кръг. Темпото е умерено. Според Стефан Въгларов, шопският стил в Самоковското хоро е слабо изразен, основно в пружинките при всяка стъпка и в реагирането на ръцете.
Самоковското хоро представлява малка, несложна комбинация от движения и не е много трудно за усвояване. В най-популярния си вариант се състои от следните три такта, където един такт се брои „раз-два-три-четири“:
В своите описания на български народни хорá и ръченици, Борис Цонев определя Самоковското хоро като темпераментно хоро, при чийто ритъм цялото тяло се подрусва на всяка стъпка. Той описва и Самоковско хоро от 16 такта, наречено „Мома се хвали“ по едноименната песен, на която се играе.
Много популярна хороводна песен, на която се играе Самоковското хоро, е „Купила ми мама шарени чорапки“:
„Купила ми мама шарени чорапки, (2)
ази да ги нося, либе да ме гледа. (2)
Ази да ги туря, либе да ме види, (2)
либе да ме види, либе да се чуди. (2)
Либе да се чуди, либе да се радва, (2)
либе да се радва, мене да харесва. (2)
Купила ми мама сърмено коланче, (2)
колан да се лъска, либе да се пръска. (2)“
Хорото може да се игае и на други песни като „Росен здравец“, „Славейче пее“, „Мома се хвали“ и много други мелодии в размер 9⁄8. Популярни песни, на които се играе хорото в наши дни са „Бяла роза“, „Мóма Яница“, „Момина сълза“ и други.
Интересен факт за Самоковското хоро е, че днес мнозина го познават под името Бяла роза. В началото на века едноименната песен на Славка Калчева добива толкова голяма популярност, че почти нито едно българско тържество не минава без тя да прозвучи, съпроводена от стъпките на Самоковското хоро. Постепенно хората започват да отъждествяват танца с песента, и затова днес е по-вероятно да бъдете разбрани, ако кажете „да играем Бяла роза“, отколкото „да играем Самоковско“.
Това явление поражда и недоволство сред танцовите специалисти, тъй като хоро с име Бяла роза реално не съществува – съществува само песента, на която се играе Самоковското хоро. И все пак, ако тази песен е толкова любима на хóрата и те сами са „кръстили“ хорото на нейното име, има голяма вероятност то да остане така познато и за бъдещите поколения.