Самоковското хоро се играе в сложен неравноделен тактов размер 9⁄8 с четвърти дълъг дял. Поради това някои специалисти го наричат още "широка девятка“. Популярна такава хороводна песен, на която се играе самоковското, е „Купила ми мама шарени чорапки“:

„Купила ми мама шарени чорапки, (2) 
ази да ги нося, либе да ме гледа. (2)
Ази да ги туря, либе да ме види, (2)
либе да ме види, либе да се чуди. (2)
Либе да се чуди, либе да се радва, (2)
либе да се радва, мене да харесва. (2)
Купила ми мама сърмено коланче, (2)
колан да се лъска, либе да се пръска. (2)“

Хорото може да се игае и на други песни като „Росен здравец“, „Славейче пее“, „Мома се хвали“ и много други мелодии в този размер. Много популярни днес са песни като „Бяла роза“, „Мóма Яница“, „Момина сълза“ и други. 

Как се играе Самоковско хоро

Самоковското хоро се играе смесено от мъже и жени или по-рядко първо се хващат мъжете, а след това жените. Участниците се залавят за длани, като те може да са свити в лактите при жените. Хорото може да се играе право, вито, в полукръг или в сключен кръг. Темпото на хорото е умерено. Според Стефан Въгларов, шопският стил в Самоковското хоро е слабо изразен, основно в пружинките при всяка стъпка и в реагирането на ръцете. 

Самоковското хоро представлява малка несложна комбинация от движения и не е много трудно за усвояване. В най-популярния си вариант се състои от следните три такта, където един такт се брои „раз-два-три-четири:

В своите описания на български народни хорá и ръченици, Борис Цонев определя Самоковското хоро като темпераментно хоро, при чийто ритъм цялото тяло се подрусва на всяка стъпка. Той описва и Самоковско хоро от 16 такта, наречено „Мома се хвали“ по едноименната песен, на която се играе. 

В своите описания на български народни хорá и ръченици, Борис Цонев определя Самоковското хоро като темпераментно хоро, при чийто ритъм цялото тяло се подрусва на всяка стъпка. Той описва и Самоковско хоро от 16 такта, наречено „Мома се хвали“ по едноименната песен, на която се играе.