Българските народни хорá в неравноделен тактов размер 11⁄16 с трети дълъг дял се срещат в цялата страна. Най-често те се наричат Ганкини хорá по името на северняшкото Ганкино хоро, което се играе в същия размер, но се срещат и под най-различни други наименования. В Шопската фолклорна област например, хорáта в този размер се наричат най-често Копаница (от движение като „копане“), Кривата или пък носят името на песента, на която се играят. Те се различават от северняшкото Ганкино хоро, но се играят в същия тактов размер.

Как се играе Шопска копаница

Шопската копаница се среща в различни варианти. Може да се играе както разделно, така и смесено от мъже и жени, които се залавят помежду си за пояс. Среща се като „водено“ хоро или във вид на „лесá“. Може да се насладите на популярен вариант на Шопска копаница като водено хоро, което започва живо още от самото начало и достига много бързо темпо накрая.

В Самоковско е много характерно виенето на копаницата. Когато хорото е навито, то се придвижва и люлее в различни посоки, след което се развива. Тук много важна роля изпълнява играчът на опашката, който „крепи“, уравновесява играта през цялото време. 

Много популярна и красива е Бистришката копаница. В Ихтиманско пък е характерно кривото хоро на „лесá“ – Криво ихтиманско или още Ихтиманска копаница. Среща се както в мъжки, така и в женски вариант. Акцентите тук са насочени надолу към земята, изпълняват се с лекота и подвижност. Хоро в същия размер е и ихтиманската Ламба.