Както в традиционния си стил, добил популярсност в края на XIX и началото на XX в., така и в много от модерните си вариации, тангото се практикува от милиони любители и професионалисти по целия свят. Днес то се свързва най-често с модерната представа за танго като състезателен танц от групата на стандартните спортни танци, наред с английски и виенски валс, фокстрот и куикстеп.
История на тангото
За родина на танца танго се сочат едновременно Аржентина, Уругвай и Испания, като в различните страни танцът поема различни пътища на развитие.
Първоначално танцът се изпълнявал солово от жени. Андалуското танго се появавило впоследствие и в него вече се обособили двойките. Характерното за него е, че в изпълнението му се използват и кастанети.
Някои легенди разказват, че танцът води началото си от аржентинските гаучоси. Понеже те се потели много вследствие на продължителната езда, старите им кожени дрехи образували твърда чупка в коленете. Това ги принуждавало да вървят леко приклекнали и оттам изпълнението на танца също било с присвити колене. Смята се, че дамите танцували отдалечено от кавалерите - със силно наведена назад глава, понеже гаучосите се къпели рядко. Освен това, те държали дясната си ръка до лявото бедро на гаучото, където обикновено стоял портфейлът му. Така дамата търсела „отплата“ от кавалера за това, че танцува с него.
Предполага се, че въртеливото движение на танца се дължи на маневрирането на двойката между масите в баровете.
В Европа тангото се разпространява в началото на XX в. Тогава френският хореограф и композитор Camille de Rhynal го преработва и опростява до вида, в който го познаваме днес. В САЩ танцът добива популярност първо Ню Йорк в началото на второто десетилетие на XX в.
Как се танцува танго
С времето музиката на тангото се омекотява, а репутацията му на „покварен“ танц постепенно отшумява. Развиват се различни стилове танго – Аржентинско, Френско, Гаучо, състезателно. Съществува и американски стил, за който в САЩ твърдят, че е взел най-доброто от всички. Съвременното танго се дели на международен (английски) и американски стил.
Английското танго е пряк родител на състезателното танго, докато под американско танго се разбира социален парти танц, съсредоточен върху умението на партньорите да водят и следват. Това води до някои опростения в начина на танцуване, а оттам и до съществена разлика в двата стила.
За разлика от аржентинското танго, състезателното се отличава с повече "насечени" движения. Танцът от Аржентина и Уругвай е с по-театрално изпълнение и често наподобява танцът пасо добле.
Балният танц танго има много стъпки, които са добавени и развити след 30-те годинин на XX в. На състезания се танцува като втори танц в програмата, след английския валс.
Ако искаш да научиш още за този страстен танц, потърси най-близката до теб школа и се отдай на горещия му ритъм.
Основен източник на информация към този текст е сайтът dancehistory.trueillusion.bg. Сърдечна благодарност към неговия автор Радослав Станчев за готовността му да предостави информацията за ползване и обработка.