Тóдоровото хоро е автентично родопско хоро, което се играе в 2⁄4тактов размер и умерено темпо. Изпълнява се от мъже и жени, заловени помежду си за длани. В родопските хорá първо се хващат мъжете, а след тях жените, като връзката между мъжа и жената става чрез кърпа, тъй като не е позволено те да се докосват. 
 

Как се играе Тодорово хоро

Хорото е сравнително просто и лесно за усвояване. Типично за повечето хорá в този край се играе тежко от мъжете и по-ниско и сдържано от жените. Състои се от 8 такта с придвижване както надясно, така и наляво. Цялостно хорото се движи надясно.

Тóдорово хоро е и народно обредно хоро, което се изпълнява на някои места в България на Тодоровден. Този народен празник е свързан с отглеждането на коне, поради което се нарича още Конски Великден. Отбелязва в съботния ден от първата седмица на Великия пост - Тодорова събота. След надбягването с коне, всички се събират на селското хорище, момите и момците обграждат конете и ездачите и заиграват Тодорово хоро, докато момите пеят:

„Сам си Тодор коня кове
сред ливади на зелено.
Сестра му клинци дава
низ ръкави копринени:
- На ти, байно, злато плочи,
злато плочи, сребро клинци,
да подковеш добра коня,
да обидиш цибро поле, 
да си видиш есеници,
добре ли са изникнали;
да набереш росно цвеке,
да увия до три венци    
до два венци за младеници 
да ги туря в шарен ковчег,
да ми светят даровете,
като слънце по бял Дунав.“

След Тодоровото хоро всички се събират и черпят в къщата на ездача, спечелил надбягването.