Ръченицата в Тракия се среща като самостоятелна игра, игра по двойки или на хоро. Разпространена е из цялата област в най-различни варианти и под различни наименования – Чепница, Зълвенска ръченица, Мъжка ръченица, Водена ръченица и др. Когато ръченицата се играе на сватба или домашно тържество тя има един характер, а когато се играе на мегдана – съвсем друг.  

Как се играе Тракийска ръченица

Тракийската ръченица се играе в характерния за всяка ръченица тактов размер 7⁄8 с трети дълъг дял в умерено до живо темпо. Един такт от ръченицата се брои „раз-два-триии“.

Обикновено тракийците се залавят помежду си за длани със свободно спуснати ръце, които се полюшват, свиват се или пружинират в синхрон с движението на краката. Характерни за тракийската ръченица са по-меките и плавни стъпки от пета, пружиниранията на краката (приклякания) с акценти надолу към земята. За разлика от шопската ръченица например, тракийската се изпълнява по-меко, с не толкова отсечени и амплитудни движения.  
 

При самостоятелна игра мъжете включват атрактивни пляскания на дланите една в друга, по тялото, по бедрата и ходилата, а жените имитират месене, точене и др. в характерния тракийски стил. В ръченицата тракиецът и тракийката показват своето най-голямо майсторство в танца.