Специфичният тактов размер на Варненското хоро го прави много интересно и приятно за игра. 9⁄8 с четвърти дълъг дял, често наричан „широка девятка“, е тактов размер познат още от хорá като Самоковското, Сворнато от Родопите, Черкезкото от Северна България и др. Макар Варненското хоро да не достига бързо темпо, музиката му се разгръща по много интересен начин - бавно и с постепенно наслагване на динамика и настроение, което допринася за особеното му очарование. 

Как се играе Варненско хоро? 

Варненското хоро се играе смесено от мъже и жени. Те се залавят помежду си за длани със свити в лактите ръце. Ръцете също взимат дейно участие в хорото, като в определени моменти се полюляват до назад и отново се свиват. Раменете също може да са раздвижени. Хорото се среща в различни варианти, като винаги се играе в характерния добруджански стил – в леко приклекнало положение и с изразено танцуване към земята.   

Майсторите на добруджанския танц са истинска наслада за наблюдение в изпълнение на Варненски танц, или Варненски кючек, както още го наричат. Защо кючек? - възможно е танцът да има гагаузко влияние. Гагаузите са общност, живееща предимно във Варна, която говори тюркски диалект и може би за тях просто танцът е кючек. Друго възможно обяснение е, че наричали хорот кючек, за да не обидят турците, когато го играели. Разбира се, това са само предположения, които трудно могат да се твърдят със сигурност. 

Много често във Варненския танц се използват дървени лъжици или метални зилове (малки кръгли перкусии), които се почукват едно в друго в ритъма на музиката. Това придава още по-голямо очарование на танца и той винаги носи много настроение както на танцуващите, така и на публиката.  

Насладете се на Варненски танц на хореографа Йордан Янакиев по музика на Коста Колев в изпълнение на Ансамбъл “Филип Кутев” от 2008 г.