История на виенския валс
Първият танц, който се изпълнявал в размер 3/4, бил народният танц Volta. Танцували го селяни от провинциите на Франция в средата на XVI в. Съществуват и мнения, че танцът има италиански произход, тъй като „volta“ означава "завъртане" – нещo, което свидетелства, че и в най-ранната си форма виенският валс се отличавал с въртения в изпълнението.
Партньорите във Volta били в близък контакт, като дамата заставала отляво на кавалера и била хващана (водена) за талията. Тя поставяла дясната си ръка на рамото на кавалера, а с лявата придържала роклята си, тъй като честите завъртания и повдигания можели да я вдигнат нависоко. Моментът на повдигане бил съпроводен от здрава прегръдка между партньорите. Тази интимност накарала Луи XIII да окачестви танца като неморален, вследствие на което Volta бил забранен в кралския двор.
Според описание от края на XVIII в., Waltzen (също „въртя се“) представлявал танц, при който дамите придържали роклите си, за да ги предпазят от настъпване и влачене по пода. Роклите били вдигани толкова високо, че понякога закривали напълно танцуващата двойка. Това предполага, че и тук хватът е бил доста близък, което оправдава споровете около моралността и на този танц. Стигнало се дори до публикуването на памфлет, в който валсът е посочен като основна причина за слабостта на телата и разума на тогавашното поколение.
Критиката към танца обаче имала по-скоро обратен ефект – валсът стигнал до Виена, където за кратко време станал толкова популярен, че се наложило изграждането на голям брой бални зали, които да осигурят място за изява на танцуващите. През 1812 г. танцът бил представен и в Англия, където също бързо добил популярност. Изобщо целият XIX в бил повлиян от магията на този танц.
Ако при името виенски валс спонтанно се сещаш за „На хубавия син Дунав“, то асоциацията ти е съвсем на място. Всъщност, със своето творчество, композиторите Щраус баща и син допринесли значително за популяризирането на валса по онова време, въпреки острите критики, които съпътствали появата му навсякъде.
Как се танцува виенски валс
Валсът се танцува в тактов размер 3⁄4, където един такт се отброява равномерно „раз-два-три“. За разлика от ангилйския, виенският валс се характеризира с два пъти по-бързо темпо от 60 такта (180 удара) в минута и по-голяма сложност. Виенският валс е оригиналната форма на валса изобщо и е първият салонен танц, изпълняван в затворен хват.
В съвременния си вид виенският валс е танц в кръг, при който двойката постоянно се върти по- и обратно на часовниковата стрелка (естествено и обратно въртене). Междинни стъпки са тези, при които се извършва смяна на посоката на въртене.
Състезателният вариант на танца притежава ограничен брой стъпки: Change Steps, Passing Changes, Hesitations, Hovers, the Contra Check, Natural и Reverse Turns. Движението Flecker, което се изпълнява и на състезания, е старинна стъпка, останала от австрийски и германски народни танци.
Днес всеки може да се докосне до магията на виенския валс като посети някой от стотиците клубове и любителски школи в страната. Използвай търсачката, за да откриеш най-подходящото за теб място.
Основен източник на информация към този текст е сайтът dancehistory.trueillusion.bg. Сърдечна благодарност към неговия автор Радослав Станчев за готовността му да предостави информацията за ползване и обработка.