Пиринската фолклорна област е разположена в Югозападна България. В нейните граници се включва красивата Пирин планина, части от Беласица, Огражден и Малешевска планина, както и множество реки. Около по-големите градове в областта са обособени пет района, които носят своите характерни фолклорни особености – Благоевградски, Сандански и Петрички по поречието на р. Струма, Разложки и Гоцеделчевски по поречието на р. Места. 

В исторически план областта е била обект на множество събития, довели до обезлюдявания и разслеване на християнско население, заселвания на турско население, както и бежански преселвания, особено от Гръцка Македония и Тракия, което неизменно се е отразило на местния фолклор. Танците тук са силно повлияни и от съседните Шопска, Тракийска и Родопска област. 

Характерно за пиринските танци

Пиринските танци имат силно изразен стил и могат лесно да бъдат различени от танците в другите области. Те се изпълняват в леко приклекнало положение и с непрекъснато ярко изразено пружиниране.

Често срещани в мъжката игра са дъгите и кръговете, описвани по земята или във въздуха, дълбоките клякания с прибрани или леко отворени колене. Играта на пиринеца е лека, наситена с много акценти, насочени както надолу към земята, така и нагоре. Голяма част от мъжките танци са бавни и тежки и се изпълняват с много сила, вглъбеност, мъжественост и готовност за борба.

Женските танци са по-често на песен, поради което не достигат много бързо темпо. Много от тях са с нежен, лиричен характер. Движенията на пиринката се изпълняват с по-ниски, провлачени и притичващи стъпки и с внушително изправена стойка. 

Ръцете също взимат участие в играта на пиринци, като при жената те са нежни и меки, а при мъжете – силни и отривисти. 

Характерни само за Пиринската фолклорна област са хорáта, които се изпълняват в две части, всяка от които има различен тактов размер. Такива са Бойна, Ески, Елбасан, Испайче, Ямушак, Честото, Драма и др. Тук се срещат и много хорá в тактови размери, които не са популярни в другите области на България като 8⁄8, 3⁄4, 11⁄8 с първи или пети дълъг дял и др. 

Някои от пиринските хорá могат да бъдат малко по-трудни за усвояване от любителите на народните танци. Това се дължи както на специфичните движения, така и на по-особените тактови размери и по-бавно темпо, които предполагат майсторски контрол над движенията и прецизно изпълнение. Въпреки това, сред тях има редица любими хорá, които се играят с огромно удоволствие по сватби и тържества, в любителските зали и хоротеки.