Наричат Дунавското хоро още Право, Свищовско или Русенско хоро. То може да се играе на инструментален съпровод или на песни като „Ясна гайда писнала“, „Теменуго, мила дружке“ и др. 

"Теменуго, мила дружке, леле,
теменуго, мила дружке.
Кого либиш, кого мамиш, леле,
кого либиш, кого мамиш?"
 

Днес свързваме Дунавско хоро най-вече с тържествения танц, който по традиция играем с настъпването на Нова година. Според хороводните си стъпки обаче, този танц се нарича Търновско хоро или още Северняшко хоро. Причината Търновското хоро да стане популярно като Дунавско вероятно се дължи на факта, че музикалната творба на Дико Илиев, която с времето се е превърнала в емблематична за това хоро, се нарича именно Дунавско хоро. Стъпките на оригиналното Дунавско хоро донякъде приличат на тези на Търновското, с което посрещаме Нова година, но все пак двете хорá се различават немалко.  

Как се играе Дунавско хоро

Дунавското хоро се играе смесено от мъже и жени – витообразно или сключено (в затворен кръг). В случай че се изпълнява само от моми – по-плавно и грациозно, хорото е получило името Коконско. 

Също както и Търновското хоро, което играем на Нова година, Дунавското се играе в 2⁄4 тактов размер, където един такт се брои равномерно „раз-два“. Но Дунавското хоро е още по-бързо и пъргаво, по-скокливо, и се играе за осем такта, вместо за шест. Това означава, че, за разлика от Търновското хоро, тук имаме пълен синхрон между танцова и музкална фраза. Друго характерно за Дунавското хоро е, че започва с левия крак: 

Хорото се изпълнява с волно и подчертано люлеене на ръцете напред и назад, което му придава още по-голяма красота и настроение. Тук можете да се насладите на изпълнение на Дунавско хоро от танцьорите на школа по народни танци Буенци.