Търновското хоро е може би едно от най-популярните български хорá. В региона го наричат още Северняшко хоро или просто Право. То може да се играе на инструментален съпровод или на различни хороводни песни в 2/4 тактов размер като „Изгубила Веселинка коланче“, „Искаха ме двама-трима селяни“ и др. 

Любопитно е, че в наши дни хорото най-често се играе на „Дунавско хоро“ – една от емблематичните музикални творби на композитора Дико Илиев, превърнала се в любима на народа. Поради тази причина, с времето хорото е станало известно по-скоро като Дунавско, отколкото като Търновско или Северняшко хоро. Същинското Дунавско хоро, което е характерно за Свищовския край, е подобно, но се играе с два такта повече от Търновското.

  
За уникалното произведение на Дико Илиев, създадено през 1937 г., писателят Борислав Геронтиев разказва, че мелодията хрумнала на композитора в една пролетна вечер. Той записал нотите, изсвирил ги на акордеона, а на сутринта, когато целият духов оркестър на Оряхово засвирил мелодията, всички мигновено я харесали. Днес е неизменна традиция Търновкото хоро да се изъплнява точно на тази музика с настъпването на Нова година.

Как се играе Търновско хоро

Търновското хоро е водено, вито или сключено (в затворен кръг) хоро. Може да се играе както смесено от мъже и жени, така и разделно. Участниците се залавят помежду си за длани и люлеят ръцете си напред и назад. Движенията са широки и волни, с високи подскоци и повдигания на краката.

Хорото се изпълнява в умерено или бързо темпо в 2/4 тактов размер, където един такт се брои равномерно „раз-два“. Състои се от шест такта. Ако искаш да го научиш самостоятелно, опитай да следваш тези стъпки: 

Получава ли се? Независимо от отговора, удоволствието от танцуването е пълно, само когато е споделено. Затова потърси най-близката до теб танцова школа. Там не само ще научиш още много прекрасни български танци, но и ще усетиш невероятния заряд, който носят, когато ги танцуваш колективно.