Българските народни танци са изключително разнообразни. Те се различават по своя ритъм, темпо, движения, форми и стил на игра. Най-силно проличават характерните особености на танците в различните региони, от които произхождат. Затова те са обособени в шест основни групи, според едноименните фолклорни области, на които е разделена страната ни – северняшки, добруджански, шопски, тракийски, пирински и родопски танци.

Видове български народни танци

Най-често срещаната форма на българския народен танц е хоро (от гръцки „хорос“ – танц). Хорото е уникален вид танц, в който участниците се залавят един за друг и изпълняват еднакви движения в един и същи ритъм. Нашите предци са вярвали, че енергията, която протича по тази жива верига, е магическа, и са изпозлвали танца като ритуал за свървзване с Космоса.

Със своята красота и енергия, хорото и до ден днешен омагьосва всеки, който се докосне до него. Под събирателния образ на думата "хоро" се крие едно истинско богатство от танцови ритми, движения и форми. Изследователите на танцовия ни фолклор са проучили и записали стотици, може би хиляди народни хорá от всички краища на страната, а точният им брой вероятно винаги ще остане неизвестен. Някои от тях впечатляват с настроението, което носят, други - с бързината и сложността на движенията, а трети - със сдържаността и достойнството, с които се играят.

Формата им също е разнообразна. Някои хорá се играят в изцяло затворен кръг, а други се вият в най-различни форми. Обикновено водачът на хорото е един от най-добрите играчи. А при някои водени хорá краят на веригата е също толкова важен, колкото и началото. Затова там се хващат няколко здрави играчи и майстор „опашкар“, които контролират и извиват изкусно края на хорото.

Хорáта „лесú“ пък са оригинални с начина си на залавяне. Подобно на лесá (плет, ограда от преплетени пръчки или дървета), играчите се залавят, преплитайки ръцете си един през друг. Хорáта-лесú обикновено са по-сложни и се играят в права или дъговидна редица от по-малко наброй отбрани играчи (12-16 души). Те играят под командата на водача, който се хваща начело или в средата на редицата, и дава тон за смяна на темпото и различните танцови фигури.

Мъжки, женски и смесени хорá

В миналото жените и мъжете са играели поотделно. Женските хорá много често се изпълнявали на песен и били доста по-прости и леки за игра от мъжките. По-консервативни и по-близо до обредния тип игри, женските хорá най-често се играели в затворен или отворен кръг и много по-рядко „на лесá“. Оформяли се отделни хорá от моми, невести и по-възрастни жени.

Жената не си позволявала голяма волност по време на танца, пазела своето достойнство и положение в семейството и обществото. Ето защо и традиционният танц на българката е по-бавен и плавен, с по-ниски, свенливи и грациозни движения. При него липсват високи подскоци и повдигания на краката, клякания, скокове и други интензивни движения, характерни за мъжката игра.

Мъжките хорá от своя страна са много по-разнообразни, по-бързи и скокливи, по-богати на движения и форми, по-сложни в техническо отношение от женските. В тях личи буйният темперамент, сила и динамика на танца, проявява се майсторството и новаторството на танцуващия българин. Силните емоции по време на мъжкия танц често предизвикват провиквания, подсвирквания, ръмжене и подаване на команди. Също както при женските, мъжките танци в миналото са се изпълнявали отделно от ергените и от по-възрастните мъже. 

В началото на XX в. започнали да се появяват и смесени хорá, при които подреждането на мъжете и жените било от важно значение. В някои хорá например първо се залавяли мъжете, а след това жените; в други - веригата се формирала на групи – първо мъже, след това жени, накрая отново мъже; а в трети – се смесвали мъже и жени, което до голяма степен довело до освобождаването на женската игра и доближаването й по стил и творчество до мъжката. 

Народните танци днес 

Днес социалните и полови предразсъдъци са отдавна забравени. На хорото жените играят наравно с мъжете, а често дори ги надминават със своите танцови умения и издръжливост. Появяват се нови хорá и танци. Сценичният танцов фолклор се развива и променя представите ни за традиционния български танц. Музиката, на която танцуваме, също се модернизира. Българските танци стават все по-популярно средство за активен начин на живот, социализация и забавление.

От една страна това е чудесно, а от друга поражда и немалко въпроси и съмнения у специалистите. Дали успяваме да съхраним традиционния български танц, или постепенно подменяме представата за него с чисто комерсиални съвременни интерпретации? Пазим ли характерните особености и стила на танците в отделните райони на страната? Знаем ли дали хорото, което играем с гордост днес, е наистина колективно сътворено от нашите предци, под напора на робски гнет, сиво ежедневие, тежък труд или весела седянка? Или пък е модерна авторска интерпретация с фолклорни мотиви? Има ли нещо лошо в последното? 

Отговорите, разбира се, са разнопосочни. Едно е сигурно - фолклорът е жив организъм и неговите плодове нямат начало и край. Народното творчество има както своята история, така и своето настояще и бъдеще, които неизменно ще влияят на облика му. Затова на този сайт място имат както традиционни народни хорá, така и по-нови авторски разработки, които днес масово се харесват и танцуват от всички. Виж повече за някои от най-популярните български хорá или използвай търсачката, за да намериш информация за своя любим танц.